На училище ходи само онзи, който вярва в бъдещето
Само образованието ще избави ромите и ще форсира интеграцията им в обществото. Тази мантра се поддържа към този момент доста десетилетия освен в България, а и във всички страни, в които има проблем с ромското малцинство. Тя обаче е надълбоко погрешна и на това се дължи значително неслучващата се към този момент десетилетия интеграция. Колкото и шокиращо да звучи, ромите нямат потребност преди всичко от обучение. На първо място те имат потребност от самун. От работа, която да им подсигурява бъдещето. А единствено оня, който има бъдеще, влага в него посредством обучение. Всички знаем и цъкаме възмутено с език, слушайки или разказвайки истории за циганчетата, които бягат от учебно заведение, с цел да просят, да събират празни бутилки, да ровят по контейнерите, да оказват помощ в ненадейно изникналата работа за някой от семейството – и изобщо, вместо да залягат над учебниците и един ден да имат постоянни приходи, те захвърлят всичко поради инцидентните жълти стотинки.
Но дано бъдем почтени – в действителност ли образованието подсигурява добър живот? В страна като България? Дали тази мантра работи и при етническите българи? „ Който учи, ще сполучи ” важи ли с цялостна мощ за жителите на републиката през последните 25 години? Ако да, за какво джиповете се карат от най-вече недоизкласили и прекомерно млади за сходни разноски мускулести момчета и оперирани девойки? Луксозните коли по улиците на България прекомерно рядко са купени с труд, за който се желае дълго триене на училищен и студентски скамейки. Красивите къщи, почивките в чужбина, охолният живот – те в действителност ли у нас са в директна връзка с положителното обучение?
В Западна Европа зад кормилото на поршето или в градината на китната лична къщурка нормално седи човек над 50 година Който е работил дълго и към този момент има опция да харчи парите си за скъпи играчки или е изплатил дома си. У нас хората над 50 прекомерно постоянно са безработни, небогати, или в най-хубавия случай едвам свързват двата края. Независимо какъв брой дипломи имат в чекмеджето. С изключение на сполучливите предприемачи на прехода… Колко от тях обаче имат некупена университетска тапия в джоба?
На този декор да убеждаваш най-бедните от бедните – ромите, че си коства гладуването 20 години, с цел да се изучиш и обречеш на недояждане още 60 по-късно, е цинизъм. Факт е, че масата българи образоват децата си най-вече с концепцията да ги пратят в чужбина и да ги спасят от този сюжет. Като даже най-бедните от нас имат най-малко жилище или къща, или равнища, до момента в който мизерията на множеството роми е безалтернативна.
Всъщност ромите не се разграничават от бедняците в други елементи на света. И те живеят в гета и оцеляват ден за ден, трансформирайки в самун всеки отпадък, търкалящ се по улицата. За тях преди всичко е оцеляването – дали поради него ще нарушават закони, ще крадат и ще мамят, е без значение. Законът е единствено спънка пред опцията да съществуват.На това ги обрича не неналичието на обучение и не бедността – техният главен проблем е неналичието на бъдеще. Затова живеят по-различно от станалите етноси, за които – въпреки и също небогати, късмет за изплъзване има, а една част съумяват да живеят добре и честно и в личната си татковина.
Доказателство за това е радикално особеното държание на ромите в друга система, което е разказано и в проучване на фондация „ Сорос ”. В България ромите не пращат децата си на учебно заведение, само че един път открити в Германия (страната, в която напорът им е изключително огромен през последните няколко години), техните деца внезапно се трансформират в положителни възпитаници. Такива са статистиките в Берлин – ромските деца там, идващи от България и Румъния, изпреварват други чужденци по експедитивност на научаването на езика и по триумф. Преди рецесията същото се наблюдаваше и в Испания – открилите се там ромски фамилии имаха работа, пращаха пари на семействата си в България, строяха къщи. А къща строи и на учебно заведение върви единствено оня, който има вяра в бъдещето.
Така че първата задача пред нас, в случай че желаеме да живеем дружно и без проблеми с ромите, е да им дадем работа. Най-вече на младите дами измежду тях, които в множеството случаи се употребяват като робини от клановете си – те са длъжни да раждат от първата до последната си яйцеклетка, образоват ги да крадат, употребяват ги като сексробини. Работа и опция да устоят себе си и децата си е единственото, което може да ги избави от робията на личната им фамилия. Едва в случай че виждат бъдеще за себе си, те ще са в положение да се погрижат и за бъдещето на децата си. Така, както го вършат и майките от другите етноси.
Звучи елементарно, само че на този стадий е неизпълнимо. В България работа няма даже за българите. Така че казусът с ромите не е заложен в нрав, просвета, етнос…, казусът на ромите дори не е техен – той е нашият общ: рухналата страна, в която разпоредбите се задават от мафия и в която бъдещето се изплъзва към този момент даже и на самите българи.
Инфо: www.ploshtadslaveikov.com
